Bloomberg: Франция е най-слабото звено на Европа

Франция се превърна в „най-слабото звено“ на Европа в края на президентството на Еманюел Макрон, пише Bloomberg. Според агенцията страната е изправена едновременно пред забавяне на икономиката, висок държавен дълг и политическа нестабилност, а липсата на парламентарно мнозинство усложнява опитите за ограничаване на бюджетния дефицит. РБК цитира анализа на Bloomberg.

Правителството трябва да прокара бюджет, който да убеди инвеститорите, че Париж е способен да стабилизира публичните финанси. Задачата е затруднена от раздробения състав на Националното събрание и от поредицата политически кризи, довели до смяна на кабинети.

От растеж към натиск върху публичните финанси

В началото на президентството на Макрон Франция отчита икономически растеж от над 2 процента, а безработицата и бюджетният дефицит намаляват. През 2018 г. обаче плановете за увеличение на данъците върху горивата предизвикват протестите на „жълтите жилетки“. За данъчни облекчения и плащания, предназначени да намалят напрежението, са отделени над 10 млрд. евро.

След това публичните разходи нарастват заради пандемията и енергийната криза. По изчисления на френската Сметна палата, цитирани от Bloomberg, антикризисните мерки и икономическите стимули през 2020–2022 г. са стрували около 190 млрд. евро. Разходите за мерките по време на енергийната криза са оценени на 72 млрд. евро.

Bloomberg посочва, че извънредните разходи не са били ограничени достатъчно бързо, а политическите разногласия са попречили на по-бързото свиване на дефицита. През 2022 г. политическото движение на Макрон губи парламентарното си мнозинство, а предсрочните избори през 2024 г. допълнително раздробяват Националното събрание.

Пенсии, данъци и нови бюджетни отстъпки

През 2025 г. премиерът Себастиен Лекорню спира пенсионната реформа на Макрон и удължава допълнителния данък за големите компании. Според Bloomberg тези отстъпки са били необходими, за да не се стигне до нови вотoве на недоверие при разглеждането на бюджетните планове.

„Повишаването на данъците за компаниите при слаб икономически растеж никога не е добро решение“, заявява финансовият министър Ролан Лескюр.

Той предлага съкращаване на разходите чрез замразяване на заплатите в публичния сектор и на някои пенсии. Планът включва още запазване на част от допълнителния данък за големите компании и премахване на някои данъчни облекчения.

Лескюр защитава резултатите от управлението на Макрон, като посочва рекорден брой заети, развитие на стартъпите и натрупан икономически растеж. „Когато прахът се уталожи, хората ще разберат колко много се е променила Франция през последните десет години“, казва министърът, цитиран от Bloomberg.

Политическият натиск ще се засили с наближаването на президентските избори във Франция. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г., а вторият – за 2 май. Макрон няма право да се кандидатира за трети последователен мандат.

Източници: Блумбърг